Идентификацията – Die Identifizierung

Фройд дефинира идентификацията като „първата форма на афективно отношение” и търси връзката между идентификацията и обектното отношение (любовта). В същото време той вижда изграждането на аза и азовите инстанции като поредица от идентификации. Лакан посвещава семинара си от 1961-1962 година изцяло на проблема за идентификацията, но той от самото начало се интересува от това (Семинар I, Стадият на огледалото). Това е и линията на разлом, и точката, в която той критикува его-психологията и „американските психоаналитици” – идентификацията на анализанта със „силния аз” на аналитика като крайна цел на психоаналитичния процес. Защо по-късно, когато отново подходи към проблема, той ще обвърже това с въпроса за означаващото, с т.нар. „единична черта” – einziger Zug, и в крайна сметка – въпроса какво/кой е субектът? Идентификацията ни отвежда до сърцевината на разбирането, в психоанализата, за субект.

Групата работи с текста на IX семинар (1961-1962) на Жак Лакан, както и всеки друг текст, който поражда интерес в хода на работата и към който ни отпраща (реферира). Особено внимание ще се обърне на Рене Декарт и въпроса за картезианския субект, както и на теориите за езика на Бенвенист, Сосюр, Пиърс, Ръсел и др.

Референт: Мимоза Димитрова