Уважаеми колеги,
Каним Ви да се включите в поредната среща от семинара “Основи на психоаналитичната клиника: Едип, идентификация, кастрация”, която ще се проведе на 11.03.2023 г., от 10:00 до 12:30 ч., в онлайн платформата ЗУУМ. Регистрираните и заплатили такса участници ще получат информация за достъп на посочения от тях имейл.
Темата, по която ще работим е „Едип, Едипов комплекс, кастрация”. Водещ на семинара: Мимоза Димитрова.
Таксите за правоучастие са в размер на 20 лв. за членове на АБПП и 60 лв. за външни участници. Крайният срок за регистрация е 09.03.2023 г.
Напомняме, че записи от събитието няма да бъдат правени.
През изминалата година наченахме прочита на „Петте случая на Фройд” . Под това заглавие са обединени впоследствие при издаването си пет психоаналитични клинични разработки на Фройд, направени между 1901г. и 1914г. Това са описанията на случаи на неговите пациенти „Дора“ (1905 [1901]), „Човекът Плъх“(1909) и „Човекът Вълк“ (1918 [1914]), на работата му върху случая на „Малкият Ханс“ (1909), както и психоаналитичната разработка върху мемоарите на „Председателят Шребер“ (1911). През идната година продължаваме нашата работа върху тези текстове, в рамките на семинар на тема: „Основи на психоаналитичната клиника: Едип, идентификация, кастрация“ , в опит да изследваме генезиса на тези три основополагащи концепта и връзката им с разработките на Фройд от петте случая. Така, от една страна ще се опитаме да проследим във времето изработването на трите понятия, а от друга, да очертаем спецификите на психоаналитичния подход в клиниката, като си служим с материала на текстовете от „Петте случая”, представящи различни клинични картини на неврози и психози.
Защо посредством Едипа, кастрацията и идентификацията ще говорим за неврозите и психозите, или за различните структури? Фройд е боравел с понятията на психиатрията от своето време: хистерия, натраплива невроза, параноя, фобия, които е артикулирал наново с термините на психоанализата, докато Лакан, без да заобикаля въпроса за психопатологията, въвежда мисленето през структурата. Фройд се опира на мита за Едип цар, за да мисли психичното изграждане, произтичащо от отношенията на детето с неговите родители, които ще установят определени тенденции в по-нататъшните отношения на възрастния. Трябва да се подчертае, че Едипът е свързан с кастрацията. Централен е въпросът за кастрацията или кастрациите, и как те оперират, за да се извърши психично структуриране. Преработката на Лакан извежда на преден план кастрацията, а на Едипа придава функцията на мит за самия Фройд – един от митовете, които той сам си изгражда, за да представи картината на изграждането и формирането на различните психични структури. Във връзка с това, в своя IV-ти семинар, Лакан ще говори за връзката с обекта и „фройдистките структури“.
Ангажиментът ни в този семинар ще е свързан с изследването на набелязаните тук теми, което Лакан прави, чрез своя прочит и коментар на текстовете на Фройд, и по-специално неговите „Пет случая“.
Ще се запитаме как този основен за психоаналитичната теория и практика концепт – Едиповият комплекс, се разгръща в „Петте случая“?
Как Едипът поставя въпроса за желанието и за любовта и връзката ѝ с идентификацията?
Как структурата се отразява на техниката? Какви особености има работата с неврозата и психозата?
Каква е връзката между кастрацията и формирането на различните психични структури (илюстрирано от Петте случая на Фройд)?
*Плакатът е дело на Лора Русева.