На какво могат да ни научат психозите в работата с невротици, относно централния въпрос за идентификацията?

*За резервация на нощувки в хотел „Планината“, молим да уточнявате, че участвате в семинар на Асоциация „Българско психоаналитично пространство“, за да използвате преференциални цени.

“Като се облегнем на еманципацията на обекта „а“, при Лакан, краят на анализата при невроза може да засегне въпроса за идентификацията.

Други модалности са придобити при психозите, тъй като тази еманципация на обекта „а“ въобще не е придобита. Ето защо теорията на практиката върху пространството, такава каквато аз се опитвам да развия, може да е от полза. Заедно с вас ще разгърна този въпрос.“

Ги Дана разработва сервиза си въз основата на институционалната психотерапия, като използва местата на отделните павилиони и сгради, за да създава както различие и разлика, така и перспективата за потенциално готова друга структура, през която психотичният пациент да премине. 

Д-р Ги Дана е психиатър и психоаналитик, роден през 1948 г. в Александрия. След завършване на обучението си по медицина и философия, той се посвещава на психиатрията. През 1991 г. д-р Дана заема позицията на шеф на отделение по обща психиатрия на един от секторите във Франция, в Лонжюмо. От 1997 г. до 2000 г. е президент на психоаналитичната асоциация „Фройдисткият кръг“. Съосновател на международната психоаналитична асоциация „Конвергенсия“, през 2003 г. той организира в Сената „Форум на психоаналитиците за Близкия Изток“. От януари 2009 г. е член на групата на 39-тимата, чийто манифест „Безопасната нощ“ заема позиция срещу актуалната политика в психиатрията. Той защитава една ориентация на психиатрията, отчитаща науките за човека и психоанализата.

Д-р Дана публикува своята първа книга „Каква политика за лудостта?“ през 2010 г. В нея той прави опит да мисли един нов вид приемане на лудостта, изхождайки от това, което е успял да създаде в отделението, на което е директор, както и в лечението на болните. Изхождайки от основните принципи на психоанализата, идеята на книгата е, че една политика, която се установява в сърцето на града, може да заобиколи заплахата, която тегне днес върху социалното поле в неговата цялост, както и върху психиатрията в частност: изискване за продуктивност и инструментализация на нашите страхове, оценяване, пресечено от нормите, култ към постиженията и резултатите.

Ги Дана е съавтор на множество публикации, сред които:

• „La psychanalyse et les nouvelles directions de la psychiatrie“, Figures de la psychanalyse, Numéro 31, ERES, 2016

• „Espaces de paroles“, Pluralité des pratiques analytiques avec les enfants, ERES, 2015

• “Négations et transversalité”, Quand la psychanalyse oriente la psychiatrie, Paris, Che Vuoi?, coll. “Psychanalyse et faits sociaux”, 2005

• „La route de l’originaire“, Deliré et construction, Touluse, ERES 2002

• “L’autre de la technique”, Le Cadre de l’analyse, Paris, L’Harmattan, 1994