Той [Фройд] никога не се еманципира напълно от Флийс. […] Всичко това се предава в отношенията му с Адлер, Щекел, Юнг и най-вече – Ференци. Ърнест Джоунс в лично писмо към Джеймс Стречи от 11 януари 1954 г. Изумително е, че от изобилието от кореспонденции, които Фройд води със свои изтъкнати ученици, най-цитирана от аналитиците е тази, която Фройд адресира към човек без претенции и интерес към психоанализата – отоларингологът Вилхелм Флийс. В действителност двамата общуват в ранен период, в който психоанализата все още не съществува в онзи си късен вид, който позволява на Фройд ясно и компетентно да брани аналитичните граници дори спрямо любими свои ученици като Юнг и Ференци. Ако по-късните кореспонденции с верни и неверни последователи на психоанализата ни позволяват достъп до процес, в който аналитикът остава аналитик, ранната кореспонденция с Флийс ни открива процес с различна (учредителска) динамика – процес, в който аналитикът става аналитик и от който дори самият Фройд не е изключен. Фройд също става аналитик. Навярно това е причината почти да няма клиницист и изследовател на анализата (Джоунс, Щекел, Ференци, Лакан и пр.), който да не се е питал върху преноса Фройд-Флийс и връзките му със субективизацията на Фройд от невролог в аналитик.
Писмата към Флийс се явяват субективен кадър и фон на фундаментални трудове като: „Проект за научна психология“, който Фройд посвещава на Флийс и потулва и укрива от света; „Етиология на хистерията“, който – макар и да се явява „първата невротика“ на Фройд, от която той се отказва, за да учреди фантазма като фундамент на психоаналитичната клиника – е текст, който вече е достатъчен, за да въведе Фройд в изолация от медицинския дискурс: на 4 май 1896 г., по-малко от две седмици след публичното представяне на текста, Фройд пише до Флийс следните редове: изолиран съм колкото щеш: изоставянето ми беше провъзгласено и около мен започва да се образува празнота. „Тълкуване на съновиденията“, където Фройд ни открива едно от най-интимните в субективен и най-фундаменталните в аналитичен план съновидения – съновидението с инжекцията на Ирма (псевдоним на Емма Екщайн, пациент на Флийс и Фройд, на която са посветени изобилие от писма и тревожещи Фройд въпроси). Ред изследователи намират основания да мислят, че Емма е първият пациент, по чийто повод Фройд си дава сметка за фантазмения характер на хистеричната травма. Ето как писмата отварят пространство, в което субектът Фройд може да артикулира онова, което клиницистът Фройд не може да помести в аналитичните си трудове. Прочитът на тази кореспонденция – най-цитирана, но и най-малко позната в своята динамика и пълнота – ни открива един друг и непознат Фройд – жив, привързан, съмняващ се, тревожен. Писмото, макар и текст, е и различно от текста преди всичко с това, че е слово, адресирано към някакъв конкретен друг – колкото близък, толкова и далечен. Тази характеристика на „говоренето в писма“ го сближава в достатъчна степен с говорения и говорещ език, който не търпи закотвяне и който аналитикът слуша във всяка анализа. Не е случайно, че Фройд може и да не допуска психоанализа на текст, но в известен смисъл допуска анализа в писма (вж. напр. случая на Малкия Ханс). Като организатори на концепцията за един такъв тип връщане към Фройд, Милкана Лазарова и Елица Цигорийна, ви каним да четем пълната колекция на кореспонденцията Фройд—Флийс, от която са съхранени единствено писмата на Фройд, но не и тези на Флийс.
Групата ще работи в следния формат: Срещите ще се провеждат ежемесечно.
Координатор: Милкана Лазарова (milkana_lazarova@abv.bg).
Срещите ще се провеждат присъствено на адрес ул. Солунска 3 в гр. София. При невъзможност за лично присъствие е предвидено и онлайн участие. Групата ще работи освен с немския оригинал на писмата и с многоезични техни преводи на руски, английски, френски и др. Допълнителните текстове, към които кореспонденцията ще препраща, ще се уточняват в процеса на четене. Въпросите, които ще възникват, ще бъдат адресирани към Андре Мишелс веднъж на три месеца. Допълнителни подробности за формата на работа ще бъдат обсъдени на първата среща на членовете.