Оригинална публикация: https://www.giselechaboudez.com/Annexes/Texts_in_english/139
Превод от английски език : Лора Русева, Март 2024
Интервю на д-р Жизел Шабудез (Gisele Chaboudez) от Мари-Франсоаз Дюбоа-Сакриспейр (Marie Françoise Dubois-Sacrispeyre)
Мари-Франсоаз Дюбоа-Сакриспейр: Жизел Шабудез, Вие сте психиатър, психоаналитик в Париж, вицепрезидент на Еспас Аналитик – Париж (Espace analytique), главен редактор на Figures de la psychanalyse. По-специално сте публикували „Que pouvons-nous savoir sur le sexe?“ (Hermann, 2017), „Ce qui noue le corps au langage“ (Hermann, 2019), „L’équation des rêves“ (Denoël, 2000; преиздадено в pocket érès 2019), „Féminité singulière“ (érès, 2020)
Вие продължавате да разсъждавате върху тази тема с ново есе, което ще бъде публикувано през октомври, „Féminismes et féminités, le tout et le pas tout“. Можете ли да ни кажете как започнахте да се интересувате от женското много преди това да стане преобладаваща тема?
Жизел Шабудез: Пътят на моята работа може да бъде чут в заглавията, които цитирате. Изложих теорията на Лакан за „сексуалната връзка“ и нейното отсъствие в говорещото същество. Теорията на Лакан постави под въпрос този общ израз, като посочи, че противно на това което се казва, сексуалната връзка не установява връзка като такава между два пола. Добре се наблюдава връзката между тях, регистрирана в изказванията и законите, но тя не е първо сексуална, а е това, което днес се нарича връзка на господство, където единият от половете се представя като този, който разполага с другия, и това се развива масово в момента. И феминистките течения разбраха, особено въз основа на психоаналитичния дискурс, че концептуалният инструмент, който организира тази граматика на дискурса, е фалосът. Работата ми започна с разшифроване до най-малките детайли на деконструкцията, която Лакан извършва по време на цялата си работа, на концепцията за фалоса, която патриархалните общества са конструирали, определяйки го като атрибут на митичния Баща, както религиозен, така и социален. Предполаган, че е посредник между половете, мъжът е определен да го има, но има и това, което е женският обект (дори има такъв израз: „дай ѝ го“), този фалос се оказва по-скоро пречка за „сексуалната връзка“ и води към връзка на два пола, отбелязва Лакан, защото той (фалосът) основава връзка на Единия и неговия обект, а не тази на двама.
След като тази артикулация беше дешифрирана, оставаше да се установи какво би могло да се каже относно женското, след като се допусна, че то не може да бъде обобщено в обекта на дискурса. Радикалното изследване на Лакан върху тази едипова логика, установена като изцяло фалическа логика, с нейния крайъгълен камък Името на Бащата, хвърля светлина върху извора на този закон, универсално прилаган към мъжкото, като фантазия, „обикновена фикция“, която всеки субект приема или не, независимо от неговия пол. Това позволява да се осветлят освен редица логики далеч отвъд тази на Мъжа, като тази на неврозата или онези на тоталитаризма. Докато женското не се вписва напълно, което не означава, че не се е вписало изобщо, защото много жени само му се отдават, докато изработят стъпка по стъпка, в допълнение, другата част от своето същество. Новата логика, която Лакан е дефинирал, за да го обясни, все още не се е предала напълно към опита, независимо че описанието ѝ е от преди петдесет години. Тази извънредна логика, казала не всичко (pas-tout), също не зависи изцяло от пола, тя подкопава логиката на цялото , което се появи на сцената, включително и в полето на политиката, но особено в учленяването на сексуалната двойка, успявайки в определени случаи да преодолее препятствието, което универсалният фалос представлява, за да се установи връзка между двама.
С „Féminité singulière“, преди две години, за първи път забелязах как женските религиозни митове на Запада се състоят в опит да накарат жената да влезе изцяло в тази фалическа функция на дискурса, като следствието е че те създават жени, които не могат да съществуват, като например Ева, родена от мъж или Мария, заченала без полов акт. Оттам стана по-ясно, че най-вече реалните жени не принадлежат към това фалическо цяло. Ние не виждаме тази логика на не-всички директно, ние я разбираме по-добре, като преминем през тази на всички. Това просветляващо противопоставяне действа в самата психоанализа, където логиката на не-цялото, която е по-близо до реалното, разяжда тази на цялото, което по същество е символично и което се опитва да се възстанови насилствено, особено чрез фантазията, и така нататък.
МФДС: Днес във Вашата клинична практика забелязвате ли нови форми на запитване относно сексуалното и пола във връзка с актуални социални и културни събития по тези теми? Психоанализата често се квалифицира като реакционна или поне консервативна от феминистките движения, младите хора, които отказват да бъдат определени по рождения си пол, новите семейства… И все пак вие поддържате, че аналитичният дискурс, продължавайки и развивайки пътя, открит от Фройд и допълнен от Лакан през миналия век, хвърля светлина върху днешния феминистки дискурс, който в замяна обогатява определени области на аналитичната логика. Как си обяснявате тези недоразумения?
ЖШ: Според нашата аналитична концепция функцията на сексуацията в психиката не се състои в идентифицирането на себе си с мъж или жена. Обикновено, когато говорим за идентификация с мъж или жена, това е въображаема идентификация, тъй като тези понятия не реферират в несъзнаваното. Те със сигурност се основават на реалността на анатомичните полове, но езикът и неговите закони до голяма степен ги подкопават, замествайки фалическа логика като едипова инициация, точно от която психоанализата ни помага да се отървем, с такава анти-инициация по отношение на фалоса, казва Лакан в последния термин.
Вашият въпрос засяга уникалната история на психоаналитичното движение в неговите последователни етапи. Впечатляващо е да се отбележи, че тази дисциплина, като цяло революционна по своя принцип, въпреки това е включила и разгърнала в своите дискурси някои елементи, поддържащи символната система, които тя дешифрира и разтърси. Вярно е например, че не бихме могли да останем за дълго с фалическата логика на Фройд, тя не би могла да бъде достатъчна по въпроса за женското, тъй като се ограничава до изричане на граматиката на неговото отчуждение. И това доведе до спорове от самото начало, от създаването на психоанализа, поставяйки основите на по-късните феминизми. Бовоар (Beauvoir) във Франция, през 1949 г., започва първата голяма критика на фройдовата теория за женското, като спестява бележките си към Лакан, който по това време е едва започващ своята разработка по въпроса и от когото тя взима някои концепции свързани със стадия на огледалото. Двадесет години по-късно. Когато той продължава своята разработка върху женското, тя е в известен косвен диалог с “Вторият пол” (“Le deuxième sexe”, 1949, Simone de Beauvoir), понякога критикувайки, но и възприемайки някои от нейните възражения, като отхвърлянето на понятието завист към пениса, което е на мода в международната психоанализа. Това възражение срещу завистта към пениса във феминисткия дискурс беше елементарно, тъй като понятието се свеждаше до схващането, че кастрационната тревога, централна за мъжката психика, се дължи на факта, че жената няма пенис, орган, за който никога не е стояло под въпрос дали тя има. Да се приеме този факт като такъв с голяма обяснителна стойност наистина беше въпрос на теоретична бедност, както отбеляза Бовоар, а Лакан трябваше да посочи, че ни се говори твърде много за него, а това е отричане. Силата на фалшификациите в реакцията срещу логиката на цялото понякога е впечатляваща, но все още не я познаваме достатъчно.
Лакан, от друга страна, се е заел с друг биологичен факт, много по-просветляващ, за да обясни безпокойството от кастрация. Той приема фройдисткото предизвикателство да открие от какво се състои „биологичната скала на кастрацията“ и я открива в сексуалната връзка между мъжа и жената. (“Que peut-on savoir sur le sexe? Un rapport sans univers”, през 2017 г., дешифрира цялата тази теза; тя излиза на бял свят като „Какво знаем за сексуалното, лаканианско изследване за сексуалното и пола”, през октомври, в Лондон и Ню Йорк). Изследването му на сексуалната връзка и нейните биологични причини, закодирани от сексуалните закони във фалически термини, допринася много за схващането на несъзнаваните извори на тези универсални закони, които са оформили връзката на половете в режим на Единия, който има другия. Те се състоят в свеждане, за говорещи същества, на двата пола до Единия и неговия обект: 1 и „а“ са заменени с 2. Тези решаващи елементи от Лакановата работа все още не са достатъчно познати, той толкова много ги е шифрирал и е направил енигматични, за да можем единствено да ги интерпретираме. Добавени към логиката не-цяло (pas-tout), трудни за използване, тези открития остават неразработени до момента.
Ако ги вземем предвид, ще коригираме формулировката на вашия въпрос. Не е „следвайки и развивайки пътя, открит от Фройд и завършен от Лакан“ това, което ние поддържаме като подход в психоанализата, а това, че много лаканианци, част от които съм и аз, никога не биха възприели психоаналитичната практика и мислене, ако не бяха видели, без все още да го измерват напълно, че Лакан прави масивна, обоснована корекция, основна критика на някои от основите и доразработките на фройдовата мисъл, и по-специално относно женското. Ето защо ми беше необходимо да дешифрирам неговия текст в продължение на много години, както човек би направил с текст на несъзнаваното, и да извлека от него това, което е замислено, женското в частност. Трябва да кажа, че това, което намерих там, надхвърли всичко, което можех да си представя, по дързост, по точност, по сила. И днес изследвам как тези реорганизации хвърлят светлина върху логическия прочит на феминисткия дискурси, който е предмет на “Féminismes et féminités, Le tout et le pas tout”, който Вие ще публикувате през октомври 2022 г.
Когато правим оценка по какъв начин все още неизвестните елементи на някои от приносите на Лакан ни позволяват, разширявайки ги, да мислим настоящето по задоволителен начин, особено според тази логика не-цяло (pas-tout) и според луфтовете в логиката на цялото, провокирайки далеч отвъд „мъжката норма“, която те съживяват, можем да приветстваме настоящите дискурси, независимо дали за женското, за транс хората, за новите семейства, за еволюцията на сексуалните отношения, посредством отворен и внимателен прочит на тази еволюция, възприемайки техните възможни прекомерности и предпазвайки се от следването на дискурси, които се смята, че биха съдържали бъдещето на аналитичната мисъл. Това трябва да се преценява концепция по концепция, случай по случай. Накратко, ние сме отговорни за несъзнаваното, във време, когато доминиращите дискурси го отхвърлят, което не ни предпазва от възможни аберации, както знаем, но ни дава допълнителна отговорност да напредваме в знанието за това, от което се състои и за възможното ни въздействие върху него.
МФДС: Вие сте един от психоаналитиците, които осигуряват развитието на асоциация Еспас Аналитик (Espace analytique), чието периодично издание публикуваме от 2001 г. и която ръководите. Следващият брой на Figures de la psychanalyse, координиран от Мари Пезанти (Marie Pesenti-Irmann), също е по темата „Feminine/Masculine“. Можете ли да ни припомните зараждането на асоциацията и как тя се е развила във времето? Тя се превърна в едно от най-отворените психоаналитични места за множеството подходи. На каква база работи? Може ли този пореден брой да се счита за емблематичен?
ЖШ: Присъединих се към Еспас Аналитик (Espace analytique) през 1995 г. Няколко години работих сама, преподавах в университета и вече бях участвала в ECF (École de la Cause Freudienne) до 1989 г. Всяка стъпка от това пътуване беше ценен принос за мен и когато пристигнах в Espace, който току-що беше основан от група психоаналитици с Мод Манони, бях публикувала “Le concept du phallus dans ses articulations lacaniennes”, първото цялостно дешифриране на тази деконструкция. Там бях приветствана от Жоел Дор (Joël Dor), чиито книги оценявах като въведение към Лакан, които разгърнаха пред мен възможната употреба на лакановите концепции в опита, и който за съжаление си отиде много рано. Бях посрещната и от Мод Манони, чието гостоприемство беше очарователно, и от първия екип от сътрудници, някои от които все още са мои приятели, с които изградихме приодично издание, асоциация, дух през годините. Принципът на отвореност към няколко теоретични направления беше в основата на асоциацията, застъпена от М. и О. Манони и споделяна от останалите. Има предимството да не се разчита на Единия на мисълта и действието, и очевидно понякога това дава вид на липса на сериозност. Но този принцип на работа ни тласка да оценим приноса на Лакан към този на останалите, благоприятствайки откриването на това, което е останало латентно в него, и това продължава да носи плодове. Ако публиката на психоанализата намалява на Запад в момента, поради масивната критика, на която тя е обект, и собствената си трудност да присвои и удължи теоретичната преработка, която приносът на Лакан и социалната еволюция изискват, терапевтичното очакване, което тя предизвиква остава стабилно или дори се увеличава.