Някои аспекти от четене на втора глава на семинар „Тревогата“

В това кратко експозе ще се опитам да представя някои щрихи, съсредоточени върху определени пунктове от моя прочит на втора глава, озаглавена „Статута на обекта“ от Семинар Х на Лакан.

Ще започна с това, че ако тревожността не е без обект, както твърди Лакан, то това, че тревожността се появява когато липсата липсва, сигнализира за нещо много различно от простото неприемане на липсата, от страна на субекта. Въпросът, който можем да си зададем е – какво тогава има предвид Лакан, чрез своят нов афоризъм – че липсата липсва?

Има много различни начини да четем и мислим за този афоризъм, но аз, очертах за себе си три различни „дефиниции“, които бихме могли да изведем, по отношение на „липсващата липса“, И връзката й с тревожността :

Липсата на на липсата е начин да бъде избегната кастрацията.

Още през 1923 г., Фройд, в своят текст „Инфантилната генитална организация (допълнение към теорията за сексуалността)“, започва да очертава зависимостта на кастрацията с нейното опако – фалоса. Когато Фройд въвежда въпроса за кастрацията, той реферира и към понятието за фалоса, и обратно. Основавайки се на Фройд, Лакан извежда понятието за minus phi (-φ).

Във връзка с формулата на фантазма : $◇ a

Празнината, оставена от липсата, пази фантазма, коЕТО, ОТ СВОЯ СТРАНА служи на субекта за защита от директно излагане на Реалното. В този смисъл, Лакан ни казва, че фантазма е една защита срещу тревожността.

Липсата на липсата, във връзка с Das Unheimliche

В текста на Фройд от 1919 г. „Ужасяващото“ , след дългата бележка за филологическите и етимологични разграничения по отношение на Das Unheimliche, Фройд заявява, че Das Unheimliche – това са тези неща, които е трябвало да останат скрити, а въпреки това са станали явни. Но процеса на това появяване е като внезапно изригване, което не трае дълго. Това е едно преживяване, което в определен момент, сякаш се „стоварва“ върху субекта, оставяйки го вцепенен и ужасен. Това е тревожЕЩАТА НЕПОЗНОТОСТ. Другият акцент, който Фройд поставя, е по отношение на това Un – heimliche, нещо, което е било познато, вече е станало не-познато, странно и заплашващо. (както стана дума и по време на четенето на първата глава на Семинар Х).

Струва ми се, че тази трета модалност на „липсата на липсата“, по никакъв начин, не е отделена от останалите две. Лакан посочва, че избягването на кастрацията и установяването на фантазма са решаващи, по отношение на изясняването на Das Unheimliche в метапсихологически термини. Частта от субекта, която не е представена в образа в огледалото и не е спекулализируема е (-φ).

Също така, Лакан посочва, че (-φ) действа тогава, „когато липсата липсва“.

Съществува и едно разграничение, развито от Лакан в тази втора глава на семинара, което касае обекта а : обекта а не е обекта на желанието.

Обекта на желанието стои зад субекта, докато обекта а се намира зад желанието, той „е причина за всяко желание“. Тук Лакан критикува феноменолозите (в частност разбирането на Хусерл за интенционалните актове на съзнанието, чрез които съзнанието се насочва към обектите от света – но също така и разработките на съвременниците на Лакан – Жан-Пол Сартр и Морис Мерло-Понти). Според това схващането на феноменолозите, обектите се намират пред субекта, и чрез интенционалните актове на съзнанието, субекта се насочва към обектите – пункт, с който Лакан не е съгласен.

Изводът, който Лакан прави е, че в опозиция на феноменологическият възглед, желанието не е нещо автономно, независимо, което, така да се каже, се впуска в търсене на обекта си. Обекта а за Лакан е разположен зад желанието и налага и насочва маршрута му.

Друг акцент, който Лакан прави е свързан с ефекта от конституирането на субекта. Зачеркнатият Голям Друг произвежда един остатък от това конституиране на субекта и този остатък, приел формата на обекта а , предизвиква желанието. Субекта, през и от Аз-а ще смята, че този обект на желанието е пред него, а всъщност обекта а , който причинява желанието, поддържа това желание, чрез ефекта на дистанцията.

Във връзка с тревожността и статута на обекта, Лакан ни насочва и към още едно понятие на Фройд (чието начално разработване откриваме още в „Проект за една научна психология“, от 1895 г.) ,а именно – Das Ding.

Das Ding, разбирано, както Лакан посочва, е като един вид, обратна страна на обекта а,и се появява, когато границите, очертани от обекта а са заличени, и когато субекта е изправен пред примордиалният голям Друг (овеществен от майката).

Без да се спираме подробно на коментара на Лакан върху понятието Das Ding, можем да кажем, че самият обект а не съдържа в себе си Unheimliche, но Das Ding е неопределим, ужасяващ и неясен. Именно Das Ding е обекта, пораждащ тревожност, израз/без а накрая/ на желанието на Големия Друг за заличаване границите на субекта /без и/, така да се каже, изискването за безусловната му абдикация, предаване, на един предполагаемо тотален jouissance на този голям Друг. Разбира се, този тотален jouissance на Другия е само предположен от невротичният субект, поради факта на неговият собствен частичен jouissance. Можем да отбележим, че за разлика от невротичният субект, перверзния се позиционира като инструмент на този jouissance на Другия, в своя имагинерен опит за избягване на кастрацията.

По отношение на разграничението и теоретизацията на acting out и passage à l‘acte, която Лакан прави в тази втора глава, можем да отбележим накратко и съвсем непълно, че както acting out, така и passage à l‘acte, са защита срещу тревожността, опит на субекта да се избави от нея.

Във връзка с тревожността – можем да се запитаме дали acting out би могъл да бъде разглеждан като един опит да бъде представен обекта а, да бъде локализиран и чрез това действие субекта да може да запази дистанция от а? Лакан ни посочва че acting out призовава за внимание, че това е едно съобщение към Големия Друг – но какво адресира това съобщение? Какво от този адрес към Големия Друг касае тревожността, която субекта се опитва да избегне? Ако acting out, за разлика от симптома, е един ярък зов, призив за интерпретация, то каква би могла да е позиция на аналитика в този случай?

Във връзка с passage à l’acte – дали бихме могли да разглеждаме примера, който Лакан посочва, а именно – плесницата, която Дора удря на г-н К. край езерото, като едно своеобразно оттегляне от сцената, в един момент от появата на тревожността?

Тези аспекти от разработките на Лакан в тази втора глава на Семинар Х оставят отворени множество въпроси.

Библиография:

The seminar of Jacques Lacan – Book X, “Anxiety” – translated by Cormac Gallagher from unedited French typescripts: http://www.lacaninireland.com/web/wp-content/uploads/2010/06/Seminar-X-Revised-by-Mary-Cherou-Lagreze.pdf
Lacan’s seminar on Anxiety: An introduction (Roberto Harrari – Other Press (Lacanian clinical Field), 2001

Автор: Иван Дулов Рецензент: Венцеслав Вътов