РЕЗЮМЕ: Разгледан е случай на седегодишно момче, с проблеми в поведението и неспособност да се учи. То повтаря един същи клас за втора година. Според родителите причината е дългогодишна болест и тежка операция на бащата преди 2 години.
Въпреки психическата и физическата нестабилност на детето, психологическото изследване показва нормално интелектуално развитие за възрастта му. Проследявайки началото и четвъртата година на терапията са разгледани въпросите за диагностиката и за причината за травмата в миналото на детето. Забелязва се частично намаление на чувството за всеси
лие и на маниакалната защита. Това е свързано с появата на депресия (депресивна позиция по М. Клайн), забележима в рисунките на Роман.
След втората година на терапията поведението на пациента се подобрява, символизацията се засилва и той се научава да чете. Остават проблемите със смятането.
Изследването на преноса позволява преработване на положителния и отрицателния Едипов комплекс. Този комплекс е структуриращ, но трудно преодолим за това дете, поради нарцистичната проблематика.
Забележка: Преводът на пълния текст на експозето на Мадлен Желязкова – Русел ще намерите в ….
ФРАГМЕНТИ ОТ ЕДНА ЕЖЕСЕДМИЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ НА ЕДНО НЕСТАБИЛНО МОМЧЕ НА 7 ГОДИНИ
Роман (7-годишен) идва на консултация по препоръка на училището, тъй като не може да се задържи на едно място. Понастоящем в подготвителен клас, той не успява да навлезе в учението, след като вече е повтарял голямата част от детската градина поради забавяне на езиковото развитие и поведенчески нарушения.
Той е по средата омежду двама братя (8 години и половина и една го
дина). Майка му се оплаква, че той е непослушен, и се безпокои, че той често се буди през нощта.
Две години преди това на бащата е бил присаден бъбрек, след дълго боледуване. Майка казва, че през това време, между 2 и 5 –годишната му възраст, много е слушала Роман. Работата на бащата е свързана с тежък физически труд, той работи по поддръжката на пътища. Той казва, че Роман най-много е страдал от неговите здравни проблеми и че понастоящем той много се занимава с него, но му липсва търпение.
От училищните психолози научавам, че майката е била много подтисната, когато Роман е бил в детска градина и е отричала трудностите му по отношение на езика и поведението. Всъщност на 5-годишна възраст езикът му е бил неразбираем, а майка му, чувствайки се силно обвинявана, е отказвала предложенията за проследяване.
Роман е русо момче със светли очи, много бъбриво и усмихнато, той лесно установява контакт. Въпреки това, много бързо се забелязва възбудата му, както и противопоставящото се, стигащо до обидно, отношение към майка у, която изглежда изчерпана.
Психологическото изследване показва едно хомогенно и нормално за неговата възраст интелектуално развитие, освен по аритметика, където той изпитва трудности. Начало на ежеседмичната терапия през януари 2001. Роман е много нестабилен, изпитва големи атрднения да задържи вниманието си върху една тема. Той играе сцени с персонажи и животни, където той е всемогъщ (той е персонажът с шапката).
Често се срещат теми за поглъщане на брата и бащата от един динозавър, които след това биват спасявани от героя Роман, на когото помагат един бик (крава) или един слон.
Съперничеството с брат му и объркването агресор – агресиран са на преден план.
Маниакалните защити, отричането на факта, че първородният му брат по-голям, исканията да бъде оценен от мен, се повтарят през първите месеци от проследяването. Той често търси отношението на подкрепа установено по време на психологическата оценка.
Роман търси в отношението си с мен, или една учителка, която го обучава и стимулира, или зрител и съучастник на неговото всемогъщество.
Възбуда и дезорганизация
Една друга черта, която се появява в началото на тази терапия е нестабилността на това малко момче. Моята работа в този момент се състои в налагане на рамката. Ето протичането на петия сеанс:
Роман влиза и казва, че иска да играе. „Жалко, че тук няма компютър”. Аз му напомням, че сме тук, за да говорим, тоест че с един компютър не може да се говори. Той ми разказва, че брат му има компютър с игри и после ми обяснява, как той играе. Аз му казвам: „Ти мислиш може би, че брат ти има повече неща от теб?”
После той сяда на друг стол, изважда играчките, възбужда се и накрая иска да рисува. Аз му казвам впечатлението си, че той иска да прави много неща едновременно и бързо. Тогава той казва: „Спомняш и си, какво правих миналия път?”
Всъщност напомнянето ми за съперничеството му с брат му го кара да направи асоциация с една бурна сцена от миналия път, в която един динозавър напада едно семейство в дома му. Единият брат е убит, бащата не успява да се справи и другият брат, който е много смел, спасява всички.
Аз му казвам, че си спомням и че персонажът, който е спасил семейството, е бил много смел и не се е страхувал от нищо. Роман отговаря: „Аз тренирам джудо” и добавя, че е много силен и че с приятелите си се удрят леко, като се преструват, че се бият.
Сеансът завършва с една рисунка на брат му, като в джобовете на брат си той е нарисувал всички неща, които той няма право да пипа, инструментите на татко. Той добавя: „И после татко му се кара, а аз му се подигравам” (рисунка 1)
В този сеанс се виждат добрите способности за символизация на Роман, способността меу да прави наужким, да прехвърля агресивността си от баща си към брат си, да атакува, да се чувства виновен и да се опитва да поправи вината си. Всички тези движения са изразени в сеанса заедно с асоциативната връзка с предишния сеанс. Можем да говорим за несъзнавани движения с един очевиден символизъм.
Това са и основните елементи, които ме накараха да предположа, че че с това малко момче може д се установи дълготраен терапевтичен съюз и това ме мотивира да говоря за този случай на супервизия.
Трудната идентификация. Още от първите сеанси ще се появи една централна проблематика: трудността при избора на идентификации. Проблематика под знака на която, освен кастрационната тревожност, срещаме многобройни въпроси, свързани с тялото и с разликата между половете.
По време на седмия сеанс, който е последният преди прекъсването за ваканцията, Роман е много възбуден; той се смее, говори бързо, после взима кравата и показва вимето й, казвайки: „Това е пишката”, той се смее, взима слона и повтаря, добавяйки „за да може да пишка във въздуха” и за мое учудване добавя „Днес времето е хубаво”.
После той отново взима кравата, обръща се на креслото и казва „Това е пишка…Това служи да се пие мляко оттам”. Аз питам за кое животно става дума и той казва: „А не, това е виме, това е крава”, после възбуден хвърля животните и вдига ризата си, като ми показва корема си.
Аз му казвам: „Ти говориш за пишка, сега се събличаш, какво се случва?” Роман отговаря: „Ти също”, а аз продължавам: „Не, ние можем да говорим за теб, но тук не се събличаме. Ти може би се питаш, как са направени момичетата и каква е разликата им с момчетата.”
Роман: „Момичетата искат да видят, аз не им показвам, те имат малки пишчици и огромни???”. След това той сменя темата, иска да играе на Покемон, аз отбелязвам, че при Покемоните няма момчета и момичета. Накрая той иска аз да бъда учителката и да играем на училище.
Аз съм доста изненадана от неговите вярвания, както и от липсата на дистанция по отношение на мен. Тук виждаме едно гранично функционираме, една липса на паравъзбуждение.
По-късно, благодарение на супервизията, аз започвам да забелязвам, на преносно ниво, редуването на една г-жа Русел приятелка, съучастничка, без разлика в поколението, както в този сеанс, но чиято тревожеща близост изисква едно превръщане в една г-жа Русел – строга учителка, която поправя домашните. Израз на връзката с всичко или нищо, с едно майчинско Имаго, което е прекалено близко или пък изгубено. Връзка, която срещаме при граничната проблематика.
Дали това е изразът на двете лица на една майка, която е била много близка, която се е вкопчила в това дете по време на болестта на бащата, а после се е отдалечила след излекуването му, за да се грижи за третото си бебе?
Дали можем да говорим за разцепване или за лошо диференцирани Имаго при Роман? Дали диагностиката на невротична структура е била прекалено прибързана? Дали неговата повтаряща се игра с динозавъра, който поглъща всички, е по-скоро една иденнтификация с една архаична майка, а не едипова агресивност към бащата?
Това са въпроси, които се поставят в хода на цялата терапия. Това ще позволи да се направят хипотези за природата на тревожността, за да се опитаме да я облекчим. Това би трябвало да намали интензивността на маниакалните защити и да даде начало на процеса на кастрацията. Защото основният симптом на Роман е невъзможността да започне да научава, симптом, който е мотивирал консултацията.
Всъщност, тъй като изтласкването не действа винаги, при това момче не може да се осъществи инвестирането на научаването.
Как да научава, като не може все още да признае, че не знае? Защото да мислиш за липсата на знания, когато кастрацията не е символизирана, това нанася на Роман нарцистично нараняване. Нараняване, при което отвъд опасението от загуба на любовта, самата цялост на тялото изглежда застрашена. В тези моменти виждаме: атаки на рамката, масивни преносни движения, появата на маниакални защити заедно с една значителна възбуда. Всичко изглежда ръководено от принципа на удоволствието, а не от принципа на реалността.
Моите интерпретации в тези моменти имат целта да покажат на Роман, че потребността да играе пред мен всемогъществото си е винаги свързана с едно чувство или представа за липса или за малоценност. Те имат също идеята да го накарат да свържетъжните афекти с представи за липса и загуба.