Психоаналитични основи на подхода при психозите

Прадо де Оливейра¹

По-голямата част от психоаналитиците, клиницистите и много от изследователите на Фройд (Freud) претендират, че той е считал за невъзможно използванeто нa психоанализата при психотично болните поради липсата на пренос при тях. Истината е, че неговото мнение по тази тема представя най-малко четири различни периода. Преди да ги представя в общи линии, ще посоча основата, върху която се опира Фройд (Freud), изградена от синтеза между немската и френската психиатрия. Първите няколко параграфа от „Мислеща лудост” (« Folies raisonnantes ») нa Сериьо (Sérieux) и Капгра (Capgras) посочват източниците, вдъхновили Фройд (Freud) за нозографията, представена в етюдa върху Шребер (Schreber), съставена от налудност за величие и за преследване, болестна ревнивост и еротична налудност. Сериьо (Sérieux) и Капгра (Capgras): „Âúâ Ôðàíöèÿ äúëãî âðåìå ãðóïèðàõìå ïîä èìåòî „Ñèñòåìàòèçèðàíè íàëóäíîñòè”, à â ÷óæáèíà êàòî „Ïàðàíîÿ” …².”Oт своя страна, клиничните картини, представени в „Изследване на хистерията“(Etudes sur l’hystérie) 1895г., напомня Лазегю (Lasègue): „Определението на хистерията никога не е било и никога няма да бъде дадено. Нейните симптоми не са нито достатъчно постоянни, нито достатъчно сходни, нито достатъчно еднакви по времетраене и интензивност, за да бъдат обхванати от един описателент тип³.”

Що се касае до психозите, изглежда, че Фройд (Freud) се опира, от една страна, върху Зихен (Ziehen), според който параноята е самата психоза, и, от друга страна, върху Крепелин (Kraepelin), който, изглежда, сe колебае между параноидна деменция прекокс и парафрения в описанието на много схoдни, почти идентични клинични картини.

Гледната точка на Фройд (Freud) относно психозите може да бъде представена в четири периода:

1) Между 1895г. и 1912г. – период, носещ белега на класическата френско-немска психиатрия;

2) Между 1912г. и 1915г. – период, белязан, от една страна, от разрива с Юнг (Jung) и, от друга страна, от отхвърлената надежда на Фройд (Freud) за сближаване между пcихоанализата и психиатрията;

3) Между 1915г. и 1924г. – период, който започва със сътрудничеството между Фройд (Freud), Абрахам (Abraham) и Тауск (Tausk);

4) Последният период – между 1924г. и 1937г. – започва с тeкстове като „Невроза и психoза” («Névrose et psychose») или „Загубата на чувството за реалност при неврозата и психозата” («La perte de la réalité dans la névrose et la psychose»), където Фройд (Freud) прилага Втората топика (структурна теория: Аз, То, Свръхаз) при третирането на психозите и продължава до 1937г. с обмяната на идеи с Ференци (Ferenczi), представена в „Анализа с край и анализа без край” («Analyse avec fin et analyse sans fin»), където акцентът е поставен върху механизмa на функциониране на психотика.

Първи ескиз

През първия период, заcягащ интереса към психозите, съществуването на преноса се разбира от само себе си, включително при Шребер (Schreber), при когото Фройд (Freud) посочва преноса към Флешинг (Flechsing)⁴.

Вторият период носи, от една страна, белега на неразбирателството между Фройд (Freud) и Юнг (Jung) и, от друга страна, между Фройд (Freud) и Блойлер (Bleuler). От този момент нататък възможността за аналитична работа с психотични пациенти е отхвърлена, тъй като те са считани за неспособни да осъществят пренос или за обхванати от твърде мощен негативен пренос. Въпреки това, Фройд (Freud) остава твърде предпазлив на тази тема.

От 1912г. Фройд (Freud) потвърждава невъзможността за аналитична работа с психотици, но често не е така категоричен, както по-късно неговите изследователи биха могли да ни накарат да мислим, тъй като една забележка смекчава неговите изказвания. Съмненията му относно възможността психоанализата да бъде прилагана при случаите на психоза изглеждат съществено свързани с обстоятелствата около отношенията му с Юнг (Jung) и Блойлер (Bleuler) и най-вече с обстоятелствата около отношенията му с Юнг (Jung) и Сабина Спилрайн (Sabina Spielrein). Юнг (Jung) би могъл да бъде първият голям авантюрист в областта на психиатрията. Сабина, настанена в болница като „шизофреничка”, по-късно ставa психоаналитичка и вдъхновява Фройд (Freud) в разработването на нагона към смъртта. През 1914г. „Въведение на нарцисизма” (« Pour introduire le narcissisme ») е теоретичното потвърждение на идеята за невъзможността при психотичните пациенти да осъществят пренос, т.е. невъзможността за психоаналитична работа с тях. През този втори период Блойлер (Bleuler) регрупира в едно цяло всичко, което Крепелин (Kraepelin) е разделил. Понятието„шизофрения” дава oтговора на големите въпроси на немската психиатрия. В началото Фройд (Freud) се противопоставя, поставяйки на преден план и защитавайки понятието „парафрения”. При все това, подходът на Блойлер (Bleuler) е еднакъв по форма с предприетия от Фройд (Freud), който свързва проекцията с параноята.

Критика, отправена от Фройд (Freud) към Блойлер (Bleuler):

„Като се има предвид голямото сходство, свързващо деменция прекокс и параноя, не е възможно да не се запитаме, до каква степен нашата концепция за параноята влияе върху концепцията ни за деменция прекокс. Мисля, че Крепелин има съвършено право да раздели голяма част от това, което до сега беше наричано параноя и претопявайки го с кататонията и други клинични понятия, да предложи един нов клиничен термин, въпреки че истината е, че названието „деменция прекокс” е особено лошо избрано, за да я посочи. Терминът „шизофрения”, създаден от Блойлер (Bleuler), за да посочи същата мрачна проблематика, може да бъде подложен на същата критика: названието „шизофрения” ни изглежда коректно, докато не вземаме под внимание буквалното му значение. Тъй като, иначе, то налага известен предразсъдък, що се касае до същността на заболяването, използвайки, за да я опише една нейна отличителна черта, която освен това не принадлежи единствено на това заболяване, и която, на светлината на други съображения, не бива да бъде гледана като съществена. Но в своята същност не е особено важно дали наричаме по един или друг начин клиничните картини. Това, което ми изглежда по-важно, е параноята да бъде разглеждана като едно отделно клинично цяло, въпреки че нейната клинична картина е често усложнена с шизофренични черти⁵.”

Становището на Фройд (Freud) по отношение на параноята: „Два въпроса могат да бъдат зададени : 1° Как е възможно да се породи подобно преместване? и 2° Повтаря ли се всичко по същия начин и в други случаи на параноя?

Преместването се осъществява по много семпъл начин. Отнася се за неправилно използване на един много често срещан психичен механизъм – този на преместването или на проекцията. Всеки път, когато у нас се поражда една вътрешна трансформация, ние можем да я отдадем или на вътрешна, или на външна причина. Ако нещо ни възпрепятства в избора на причина, то е в полза на външния мотив. На второ място, ние сме приучени да разкриваме нашите вътрешни състояния на хората около нас (чрез израза на емоциите). Това е причината, която дава място на нормалата идея, че сме наблюдавани и на нормалната проекция. Тези реакции остават нормални до момента, в който ние осъзнаваме нашите вътрешни модификации. Ако ги забравим, ако държим единствено сметка за умозаключението, което е ориентирано навън, това е параноя с нейните относителни преувеличения, що се отнася до това, какво хората знаят за нас и до това, което ни причиняват – това, което те знаят, а ние не знаем за нас, това което ние не можем да приемем. Отнася се за неправилно използване на защитния механизъм наречен проекция (подчертано от Фройд)⁶.”

Достатъчно е да заместим термина „разделяне” с този за „проекция“, за да разберем фройдисткия подход. По същия начин по-рано е било достатъчно заместването на „деменция прекокс” или „параноя” с „мислеща лудост”.

Третият период започва от 1915г. Терминът шизофрения е приет от Фройд (Freud) и се появява отново в неговите ръкописи и по-точно в статията му за несъзнаваното. В този момент Тауск (Tausk) и клиничните му наблюдения позволяват на Фройд (Freud) да се доближи до психозите⁷.

Междувременно, Абрахам (Abraham) вече е започнал да работи с депресивни и маниако-депресивни пациенти. Фройд (Freud) го знае, тъй като неговият ученик редовно му пише по тази тема. Практиката на Абрахам (Abraham), тъй както и идеите му, а също така и приноса на Тауск (Tausk), ще доведат до промяната в позициите на Фройд (Freud). От този момент нататък той потвърждава, че преносът е достъпен за психотичните пациенти, че тяхното лечение е възможно и евентуално – дори тяхното оздравяване. Разликите между психозите и неврозите не са толкова категорични, колкото текстът му за нарцисизма ни кара да мислим. Психозата може да се „резорбира” в невроза или да се „разложи” в психоза. От този момент нататък, Фройд (Freud) е предразположен към покоряването на този нов континент за психоанализата. По-рано психозите са били част от университетската психиатрична клиника Бюрголзи (Bьrgholzi), където служат Юнг (Jung) и Блойлер (Bleuler). Сега, психозите стават достъпни за последователите на Фройд (Freud).

И накрая, съществува един четвърти период, касаещ фройдистката гледна точка върху психозите. Също така, ще изложа случая на един от пациентите на Фройд (Freud), който, макар че не е неизвестен, е недостатъчно изучен.

Преноса при психотиците : първи етап, безгрижието (1895 – 1911)

През този първи период, следвайки психиатричните традиции на своята епоха, Фройд (Freud) използва нозографичния арсенал и диагностичната практика, следвайки един много гъвкав маниер. Няколко случая, включени в „Изследвания въру хистерията“ (Etude sur l’hystérie) изглежда описват по-скоро психози и това е подчертано от Фройд (Freud). Понятието „пренос“ е разработено възоснова на тях. Само припомням, че Анна О. е първият случай, описан в историята на психоанализата. Тя е по-скоро пациентка на Блойлер (Bleuler), но историците са съгласни в твърдението, че Фройд (Freud) и Блойлер (Bleuler) са дискутирали надълго и нашироко по неин сюжет⁸.

След един латентен период, пациентката представя „очевидно болестно състояние”. „Необяснима” психоза с тежки визуални нарушения, значителни мускулни спазми, които постепенно се подобряват до момента, в който това подобрение е прекъснато от една „тежка психична травма”, смърта на баща й⁹. Следват халюцинации и загуба на съзнание, пациентката говорисамо на английски (действието се развива в Австрия), появяват сетежки самоубийствени желания. По време на разговор тя халюцинира, бяга,катери се по дървета. Ако бъде задържана,подхваща прекъснатия разговор, сякаш нищо не е било. „Психозата, която се проявяваше през всеки продължителен интервал на процеса на разтоварване, разкриваше именно нивото на въздействие на тези произведения върху „нормалната” психика. Ние сме почти принудени да заявим, че болната беше разделена на две личности: едната – психически нормална, другата – умствено болна¹⁰.” Това „разделяне” е едно общо схващане,характерно за тази епоха. Други, по-скорошни автори подемат концепцията за болеста на Анна О., третирайки я като хистерия или като психоза¹¹. По-специално, що се отнася до мнението на Фройд (Freud), скорошното откритие на едно писмо, датиращо от 20 ноември 1932г. показва, че той я е разглеждал като психоза¹².

Това, което ни остава да се запитаме, е дали, според Фройд (Freud), психоза не се крие и в друг случай на хронична хистерия. Втори случай, Еми фон Н. : „Психическите симптоми в случая на хистерия, който разглеждаме в този момент, с много малки промени, могат да бъдат разделени на промени в настроението (безпокойство, депресия, меланхолия), фобии иабулия (потискане на волята).” Пациентката страда също така отхалюцинации и налудност, представя силни стомашни болки, които в крайна сметка Фройд (Freud) свързва с халюцинациите, и също така от общи мускулни спазми третирани от Фройд (Freud) чрез масаж. От друга страна, болната страда от анорексия. Почти цялото лечение на пациентката се осъществява в една клиника, където Фройд (Freud) я посещава всеки ден. След излизането й от клиниката той я посещава и остава „много дни” в дома й, където двамата се разхождат по морския бряг. Още дълго време Фройд (Freud) продължава да получава вести от нея, накрая една от дъщерите й му изпраща свидетелство,отнасящо се за нейното лечение и първоначалните й диагнози, въпреки че с възраста, майка й става непоносима, жестока и заплашителна към дъщерите си. Фройд (Freud) сравнява Еми фон Н. с една от пациентките си, страдала от „хистерична психоза”, а също така и с друга пациентка, преминала от банална хистерия към деменция прекокс. Той разглежда налудноста на Еми като „хистерична налудност”. Из между различните аспекти на лечението й, Фройд (Freud) предлага на пациентката лесни за запомняне „максими”, които тя трябва да задържи в съзнанието си. Фройд (Freud) йвдъхва доверие що се отнася до нейнте възможности и йзабранява неща, които според него влошоват състоянието й.Но всичко това се оказва един голям провал! Преносът не се поражда. Или поне така мисли Фройд (Freud).

В четвъртата част на „Изследвания върху хистерията“ (Etudes sur la hystérie), когато разглежда „Психотерапията на хистерията” («Psychothйrapie de l’hystйrie»), с помощта на един пример на „еротичен пренос”, Фройд (Freud) въвежда и разисква понятието за преноса. Искам да подчертая че: пациентките на Фройд (Freud) не са чисто и просто хистерички в баналния смисъл, който влагаме днес в тази дума, те са психотички в един широк смисъл, може би гранични случаи. За изложените случаи на Анна О., Еми фон Н., но също така на Люси Р., Фройд (Freud) незабавно посочва разделянето на личноста като една от основните черти на техните смущения. Фройд (Freud) засяга някой от аспектите на преноса при психотични пациенти или гранични случаи такива каквито ги познаваме днес: те често разочароват или са лесно разочаровани, „фалшивите им асоциации” са много по-неуместни и неприлични от тези на невротичните пациенти, те са недоверчиви и представят явно разцепване на съзнанието, при тях компулсията за повторение функционира според много повелителен начин и крайно ограничен ход. Ненужно е връщането към „случая Шребер”, по чийто сюжет Фройд (Freud) посочва преноса към неговия лекар Флешинг (Flechsing) и към Господ, който заема мястото набащата¹³. Шребер (Schreber) е случай на параноидна деменцияили на параноя. Фройд (Freud) преминава от едната към другата. Но неговият пренос е отбелязан, въпреки че Фройд (Freud) не търси да задълбочи разсъжденията си по този въпрос.

Преноса при психотиците, втори етап: по-скоро колебание отколкото отказ (1912-1920)

1913г.: „Върху Ангажимента на лечението”¹⁴ ( Surl’engagement du traitement»)

Фройд (Freud) формулиранеобходимоста на един встъпителен период в началото напсихоанализата, тъй като психоаналитикът „не може да удържиобещанието си да излекува, ако болният не страда от хистерияили от натраплива невроза, но от парафрения¹⁵.”И добавя незабавно следната бележка:

„Много би могло да се каже по темата затази диагностична несигурност, за шансовете нааналитика при леките форми на парафрения и затова, което поражда аналогията между тези двеболести. С удоволствие бих противопоставил,както прави Юнг (Jung), хистерията инатрапливата невроза като „неврози на преноса”на парафрениите като „интровертни неврози”, акоупотребата на термина „интровертност” (налибидото) не е лишен от своя единственлегитимен смисъл¹⁶.”

Фройд (Freud) не ще каже повече, що се касае до„единствения легитимен смисъл” на термина интровертност, накойто ще се върне отново по-късно. Успоредно на товахистерията, натрапливата невроза и парафренията се разкриватаналогични по отношение на определен брой точки.

1914г.: „За нарцисизма : Въведение” («Pour introduire lenarcissisme»):

„Изниква един неотложен мотив да сепогрижим за представата на един първичен инормален нарцисизъм, когато се наемаме даинтегрираме схващането за деменция прекокс(Крапелин) (Kraepelin) или за шизофрения(Блойлер) (Bleuler) към предположението натеорията за либидото. Болните, коитопредложих, за да именуват парафренията,показват две фундаментални черти на характера:налудност за величие и факта, че те обръщат гръбна своя интерес към външния свят (хора ипредмети). В следствие на тази модификация тесе измъкват от влиянието, което психоанализатаупражнява върху тях, ставайки недостъпни занашите усилия да ги излекуваме. Но фактът, че парафреникът обръща гръб на външния свят, трябва да бъде характеризиран с по-голяматочност. Хистерикът или болният от натраплива невроза също е изоставил връзката с действителноста, пропорционално на размера на болеста си (подчертано от мен)¹⁷.”

Фройд (Freud) уточнява смисъла, който трябва да бъде вложен в термина интровертност. Хистерикът и болният от натраплива невроза дезинвестират външния свят и инвестират своите фантазии. От своя страна, „парафреникът” не постъпва така и в случай че го направи, то това ще бъде един вторичен феномен, свързан с опита му за оздравяване, който ще възстанови връзката му с действителността. Фройд (Freud) въвежда понятието за „размера на болестта”.

1915г. „Несъзнателното” («L’inconscient»), седма част.Фройд (Freud) продължава своя път, но е изоставил термина„парафрения”:

„При шизофренията, напротив, ни се наложихипотезата, че след изтласкването, отнетотолибидо не търси нов обект, но се оттегля в Аз-а,като в този случай инвестициите в обекта саизоставени, и се възстановява едно примитивносъстояние, без обект, на нарцисизъм.Неспособността на тези пациенти да осъществятпренос, – в границите на болестния процес –терапевтичната недостъпност, която е резултатза тях; отстраняването от външния свят, кето име присъщо; появата на симптоми насвръхинвестиция на Аз-а; завършека в тоталнаапатия, всички тези характеристики изглеждапрекрасно се съгласуват с хипотезата за отказ отинвестициите в обекта (подчертано от мен)¹⁸.”

Болестта съответства на един процес. Към нейния „размер” се прибавят нейните „граници”. В този текст се представят два напредъка. Несъмнено, „шизофрениците” все още не инвестиратфантазиите си. На тяхно място те инвестират „думите” и тялотоси, посредством „езика на органа” или „хипохондричния език”. Затях не е имало „фантазматични сцени”, а комплектуване надуми-органи.

1920г.: „Върху психогенезата на един случай на женскахомосексуалност” (« Sur la psychogйnиse d’un cas d’homosexualitйfйminine »).

Фройд (Freud) предявява, че психоанализата серазгръща в два периода. Най-напред аналитикът

„си доставя необходимите познания, що сеотнася до пациента, той го поставя в течение напредположенията и постулатите на анализа иразвива пред него конструкцията на произходана страданието му, конструкция , за която той сесчита упълномощен, основавайки се върхуматериала доставен му от анализа. През вторатафаза, пациентът си присвоява материала, койтому е предложен, той работи върху него, спомняси всичко което може, измежду всичко, коетопри него е било предварително изтласкано и сестарае да повтори останалото в нещо подобно наповторно изживяване. Правейки това, той можеда потвърди, допълни и уточни тезите на лекаря.Единствено по време на тази работа той изпитва,преодолявайки съпротивата на психиката,вътрешните модификации, което си поставяме зацел, и печели убеждението, което го правинезависим от лекарския орган. Границата междутези две фази по време на аналитичното лечениене винаги е явна; това е възможно единственоако психическата съпротива съблюдаваопределени условия¹⁹.”

Продължение :

„В случая на нашето младо момиче…отмъщението срещу бащата е емоционалниятфактор, който прави възможна нейната студенарезервираност, и който разделя много явноанализа на две фази, правейки резултатите напървата фаза толкова пълни и ясни. Имахмесъщо така усещането, че при девойката, нищо,което може да прилича на пренос към лекаряне се е породило. Но това естествено има единобратен смисъл или е неточен начин наизразяване; едно, каквото и да е отношениекъм лекаря трябва да се е установило и то вголяма степен ще се пренесе като се започнеот едно детинско отношение (1). Вдействителност тя пренасяше върху менфундаменталното отстраняване на мъжа, откоето тя беше овладяна след разочарованието,причинено от бащата. В по-голямата част отслучаите е много лесно злобата, изпитвана къммъжа, да бъде задоволена върху лекаря, тя нямянужда да провокира буреносни прояви, тя сепроявява обикновено в провалянето на всичкинегови усилия и в твърдата привързаност къмболестното състояние (2). От опит зная колко етрудно да се доведе анализирания до точноторазбиране на тази няма симптоматика и да сенаправи съзнателна една такава латентнавраждебност, често прекомерно голяма, без да сепостави в опасност терапията (3). Така че азпрекъснах на това място, веднага щом разпознахповедението на младото момиче към бащата идадох съвета опита за терапия да бъдепродължен, ако му се отдаваше стойност, с лекарот женски пол²⁰.(подчертавам и въвеждамцифрите, които служат на моите бележки).”

Подчертани пасажи :

(3) Фройд (Freud) мисли, че разпознава при това младомомиче негативен пренос, който той приписва на психотичнитепациенти и който в случая на въпросната девойка приписва наотхвърлянето на мъжа.

(2) Фройд (Freud) приписва върху себе си този пренос,идентифицирайки се с бащата на момичето. Че лекар от женскипол може също да заеме преносното място на бащата е еднахипотеза, която не му идва на ум.По същия начин, Фройд (Freud)забравя че това младо момиче никога за нищо не го е молило.Всичките молби идват от страна на родителите й и, както Фройд(Freud) признава, в един доста сложен климат навзаимоотношения. Той допуска, че не е трябвало да приеме.

(1) Преносът съществува винаги, с което е добре да се разбираче Фройд (Freud) започва да схваща, че преносът съществувавинаги, включително в случаите, където той се представя катонегативен или когато се проявява паралелно на негативнияпренос. Преносът съществува винаги, включително и припсихотичните пациенти.

Изправен пред негативния пренос, Фройд (Freud) прекратявалечението и се обръща към семейството. Това е един начин дапонесе факта, че не е нито оценен, нито обичан от младотомомиче. Впрочем, тъй както не е бил оценен и обичан от Дора.Това се повтаря. То ще се повтори и с „Човека с вълците”, и спациента, известен с инициалите „А.Б.”.Впрочем, Фройд (Freud) се мами що се отнася до причинитеза отрицанието на младата жена. Тя отхвърля не толкова него,колкото това, което той й казва, и което тя смята за неприлично.„Младата хомосексуална жена” пази хубави, от време навреме объркани спомени от Фройд (Freud). В тях тя отбелязваумората на терапевта си.

„Първия път, тя беше толква възбудена, чевлизайки направи реверанс и поиска да удостоиФройд (Freud) с целувка, което той отказа с жест.Това беше единствения път когато тя го видя дасе усмихва. От тогава той е все сериозен иабсолютно недостъпен. Привсе това, той не еантипатичен, има хубава, бяла, късо подстриганабрада и поглед благ и интензивен, изучаващ я повреме на техния първи и последен разговор.Иначе, тя не го вижда никога, тъй като товастранно лечение изглежда изисква професора дабъде седнал зад нея.”

„Общо взето, не е интересно. Възрастниятмъж задава смущаващи въпроси и твърдиневероятни неща, и Сидо никога не знае какво дамисли за тази процедура: дали е отегчителна илипо-скоро отблъскваща? ”

Но „младата хомосексуална жена” е нежновнимателна към Фройд (Freud):

„Понякога той сечувства много изморен – всички тези анализи,толкова много страдание и смущения причовека… От друга страна, той има да храниняколко гърла. Всичко е много сложно в тезивремена. Когато не са на дажби, снабдяването спродукти е толкова трудно, че понякога тойприема да му бъде платено с картофи илиХавански пури. Той си спомня леденататемпература в кабинета си през отминалата зима,когато не се намираше нищо, с което да сеотоплява. Той не успява даже да си набавидостатъчно хартия за бележките си. Изгладнелипросяци, ето в какво са се превърнали всичките²¹.”

Това са откровения, които Фройд (Freud) прави на младата сипациентка. Съществуват други свидетелства със същотосъдържание, включително и в писмата на Фройд (Freud).„Сидони се навежда над масата, където сега епочти легнала върху кръстосаните си ръце.

«Знаеш ли, че от известно време той ме разпитваза родителите ми и за братята ми и че иска дазнае всичко за тях. Последният път се настървинай-вече срещу най-малкия. Представи си каквоми каза днес: че бих искала да имам дете отбаща си и тъй като очевидно майка ми е тазикоято го е получила, поради тази причина аз ямразя, тъй както мразя и баща си, и поради товаотхвърлям мъжете… Това е отвратително²²!»

Дора би казала същото. Или Елза Палос²³.

Сидони има право. Фройд (Freud) успява да превърне единположителен, ако и да е, идеализиран пренос в негативен. Послеотпраща пациентката. Несъмнено, Фройд (Freud) е имал лошподход към младите жени.Връщам се към въпроса за причините аналитиците да невземат под внимание нюансите в аргументите на Фройд (Freud) ида се ограничават с втория период на „хипотезата за негативнияпренос при психотичните пациенти” и на „неадекватноста напсихоанализата при тяхното лечение”.Отговорите изглеждат лесни: често всеки чете, приписвайкисвоя собствен въображаем свят на четивото си. Общата липса наопит на аналитиците с психотични пациенти, несистематично итежко медикализирани, е допринесла много за тяхната фиксациявърху известни страни на схващанията на Фройд (Freud), коитоизглежда оживяват опита им, често ограничен в рамкте на техниякабинет. Според медицинската концепция на психоанализата открая на XIX и първата половина на ХХ век, психотиците не„оздравяват”. Но много от нашите болни също не оздравяват,много от трудностите ни никога не се разрешават, единственосмъртта слага край на много от нашите страдния.

Преноса на психотиците, трети етап:продължение (1920-1937)

Фройд се връща към тези твърдения в своята автобиографияпрез 1924-1925г.

„Неврозите бяха първия и за дълго времеединствен обект на психоанализата. За никойпсихоаналитик не представляваше съмнение,че медицинската практика греши, разделяйкитези болести от психозите и прибавяйки гикъм органичните нервни състояния. … И така,аналитичното изучаване на психозите изглеждаизключено в следствие на липсата натерапевтични перспективи. Тези психично болниса по принцип лишени от възможността дареализират положителен пренос, така чеосновния инструмент на аналитичната техникаим е неприложим. При все това виждаме, че сеочертават много пътища за достъп. Преносътчесто не е толкова тотално отсъстващ, че да неможем да извървим малко път с него; в случаитена циклични проблеми в настроението, лекитепараноични изменения, частичната шизофрения,достигнахме чрез анализата до няколконесъмнени успехи. Освен това, за науката товабеше най-малко едно предимство, че в много отслучаите за известо време диагностиката секолебаеше между хипотезата за психоневроза итази за деменция прекокс.„Много рано (през 1896г.), констатирах ведин случай на параноидна деменция същитеетиологични фактори и присъствието на същияемоционален комплекс както при неврозитеЮнг (Jung) разясни загадъчните стереотипи приличностите с деменция, позовавайки се набиографията на болните, Блойлер (Bleuler)обнови същите механизми като тези, коитоанализата беше открила при невротиците. Оттогава усилията на аналитиците насочени къмразбирането на психозите не са преставали…Нобез съмнение Абрахам (Abraham) е този, който енаправил най-много за напредъка вразясняването на меланхолиите²⁴.”

Още през 1924г., Фройд (Freud) публикува двафондаментални текста, където от една страна свързва неврозата ипсихозата, а от друга обновява възгледите си в зависимост отСтруктурната теория ( То, Аз, Свръхаз). Отнася се за „Невроза ипсихоза” (« Nйvrose et psychose ») и „Загубата на чувството зареалност при неврозата и психозата” (« La perte de la rйalitй dansla nйvrose et la psychose »). Това, което е най-забележително втези текстове е, че Фройд (Freud) изоставя класическатапсихиатрична нозография и се насочва към една, в точния смисълна думата, нозография присъща на психоанализата. Неврозите несе различават в зависимост от симптомите, но взависимост отпреноса. Психозите образуват една единствена голяма група.„Неврозата на преноса отговаря наконфликта между Аз-а и То, нарцистичнатаневроза на конфликта между Аз-а и Свръхаз-а,психозата на конфликта между Аз-а и външниясвят.(…)„Изхода от всички тези ситуации зависи безникакво съмниние от икономичните условия, ототносителната големина на всяка оттенденциите, които се борят помежду си. Даотидем по-надалече : за Аз-а ще бъде възможнода избегне разкъсването на една или другастрана, деформирайки се, приемайки да сеизвини за своята цялост, дори евентуалнонапуквайки се или разпокъсвайки се. По тозиначин ще впишем непоследователността,екстравагантността и лудоста на хората в същитеграници както техните сексуални перверзии,чието приемане им спестява многоизтласквания.”

Подчертавам, защото с времето Фройд (Freud) окончателноизоставя класическата психиатрия и подчертава специфичносттана психоаналитичния подход : икономията. Не че всичкикласически психиатри са били пристрастени къмпредполагаемите структури. Напротив, те използват този терминспоред един по-скоро неточен начин и много са тези, които саподчертавали важноста му за историята на пациента, и за изходаѐ, в построяването на диагнозата неизбежно апостериори. НоФройд (Freud) концептуализира тази история с понятието заикономия.

Въпреки това, избегнатото изтласкване поражда един въпрос:„За да приключим, нека се запитаме какъв емеханизма, аналогичен на изтласкването, чрезкойто Аз-а се откъсва от външния свят. Споредмен, не можем да отговорим на този въпрос безда осъществим нови изследвания, но той трябвада се състои, подобно на изтласкването, воттеглянето от Аз-а на инвестициите вложени навън²⁵

Фройд подема един нов начин за разглеждане напсихическите смущения.„ Неврозата и психозата се различаватпомижду си най-вече в първата реакция, която гивъвежда, отколкото в опита за възстановяване,който я следва.„ Ние наричаме нормално или „здраво”поведение, което обединява някои черти на дветереакции, което, както неврозата, не отричадействителноста, но в последствие се насилва,както психозата, да я модифицира. (…)„По този начин за неврозата, както и запсихозата, въпроса който се поставя не е самотози за загубата на чувството за действителност,

но също така този за заместителя надействителноста²⁶.”В тази артикулация между „нормалност”, „невроза” и„психоза”, твърдо разграничени, Фройд (Freud) се доближава доняколко от тезите, които ще поддържа в края на кариерата си.1933г. : Фройд (Freud) дълго ще дискутирапсихоаналитичното лечение на психозите в глава 34 на Новилекции (Nouvelles conférences).„Факта че психозите са в общи линиинедостъпни за аналитичната терапия вече битрябвало – като се има в предвид тяхнототясно родство с неврозите – да ограничипретенциите ни към тези последните²⁷ 27(подчертавам тъй като това не се отнася допървите, противно на doxa отговаряща на новияприлив в класическата психиатрия, койтопоследва във Франция в следствие приноса наЛакан).” ( doxa е лична гледна точка, гледнататочка на доминиращите, която се представя и сеналага като универсална)Нещо повече, от разликата в структурата, между психозата иневрозата ими тясно родство.На първо време:

„Другото ограничение на аналитичия успех произтича от формата на болеста. Вие вечезнаете, че полето на приложение на аналитичната терапия е съставено от неврозитена преноса, фобиите, хистериите, обсесивните неврози и освен това от аномалиите на характера които са се развили на мястото на тези болести.Всичко, което е различно, нарцистичните състояния, психозите е повече или по-малко неуместно²⁸28 (подчертано от мен).”На второ време :„при все това има един проблем. Нашитедиагностики са произнесени мноко често твърде късно…(подчертано от мен).„ Ние не можем да съдим пациента, койтоидва да се лекува, не повече от кандидата койтоидва на обучение, преди да сме го изучилипосредством анализата в продължение наняколко седмици или месеца²⁹29”.В интерес на истината, трудностите, които изпитва Фройд(Freud) с психотичните пациенти произтичат също от факта, четой не понася негативния пренос и че приписва това качество напреноса на психотиците. Впрочем, преноса не мдже да бъдепредставен като един блок, той е съставен от многобройни вени,и простото предразположение да се отиде на събеседване вечеотговаря на един елемент на положителния пренос. Да не се понася негативния пренос е проблематично иненужно, тъй като в случая където той е прекомерен пациента непонася аналитика или анализа. Много бързо това идва да каже чепсихоаналитиците не понасят пациентите, които изоставятанализа.Актуалното размножаване на клинични картини илинапразния опит за връщане към по-раншните табла, произтичащиот въображението на днешните клиницисти, или още опита заустановяване на ненужни уточнения измислени като„структурални”, заключава Понталис (Pontalis)„ще бъде без големи последици ако нерискуваше да възпроизведе следния ефект :когато ние отклоняваме нашето обезсърчениеили нашето безсилие спрямо морфологията напсихическата действителност на пациентите ни,ние се държим като тези между тях, коитоприписват тяхното състояние на вътрешнатабедност на социалната или семейнадействителност, която ще бъде ту много такава,ту не достатъчно онакава. Така, и едните идругите, ние се защитаваме от действителноста;че тя ще бъде квалифицирана като психическаили материална, като социална или телесна непроменя нищо в този процес от момента, в койтоние се позоваваме на действителноста призованакато причина. Ние оставаме под въздействиетона причинните обяснения, с коитопсихоаналитичния метод би трябвало да е прекъснал връзка, за да тръге по свой собственпът³⁰30.” Тези, които твърдят трудността или нвъзможносттапсихотичните пациенти да бъдат анализирани, в действителност,признават тяхната собствена неспособност и затруднение даанализират тези пациенти. Практиката и теорията на Фройд(Freud) носят своите собствени противоречия и двете варират стечение на времето. Каузалността не е напълно изключена отпсихоаналитичната мисъл. Само че тя става свръхрешаваща.Освен това, пациентите не са монолитни. Този, който оттдаванещастието си на тази или онази действителност не абдикираизцяло пред защитите си ако неговото любопитство относноансамбъла на историята му или даден париод от живота муостане непокътнато. Най-малко, по отношение наповърхността, в границите на процеса на защитите му, назабраните,който си налага и на силата на неговото изтласквате.Между 1925 и 1930г., т.е. между третия и четвъртия етарпвъв възгледите му относно психозите, Фройд (Freud) анализираедин млад мъж, наречен „А.Б.”³¹31. Отнася се за един младпсихотик, чиито случай беше наскоро „възстановен” възоснова накореспонденцията между Фройд (Freud) и Пфистер (Pfister) иклиничната документация намерена в американскатапсихиатрична болница, където завършват дните му. Също бяхапредложени други донесения по този случай, които го сравняват системетично с произведенията на Фройд (Freud) от тозипериод³².Загрижен, Пфистер (Pfister) изпраща този пациент приБльорер (Bleuler), който диагностицира „лека шизофрения” иправи следните наблюдения :„Най-малко три-четвърти от нашетосъбеседване той беше неспособен да секонцентрира върху някакъв сюжет. Речта му неследваше никаква логична последователност, впротивоположност на обсесивно компулсивнителичности , които болезнено опитват да бъдатакуратни (точни). Той говори за компулсията дамие ръцете си, считана от другите за глупост илилудост, но която за него има смисъл; в същотовреме, той си играеше с предметите, които бяха намасата, включително и с един пепелник, който тойпипаше непрекъснато отвън и отвътре, без да сепритеснява дали е мръсен. Той ми разказа същокак в случая хората го гледат по един особенначин, как на улицата те са загрижени за него, ит.н…Това беше неговия начин да говори за тезинеща, коита изглеждат шизофренични³³33. Дагнозата на Бльолер (Bleuler) е ексклузивно обоснованавърху неговите собствени практически познания, върху неговатачувствителност и наблюдението му върху болния.Той препоръчва лечение с Пфистер (Pfister).„Казах му че е много нервен, че има нуждаот едно правилно обучение, че това е все ощевъзможно ако ви се довери напълно. Тъй като тойе на един много ранен стадий, психоанализата бимогла да му бъде в полза, ако тя бъде водена нетолкова като анализ, но по-скоро като обучение.Ако болеста престане, бъдещето не би трябвало дабъде толкова лошо. Под обучение разбирамосновно създаването на интерес към някакъв видработа и някаква ориентация на живота му къмнякяква цел и прогресивното изоставяне на най-явните външни симптоми³⁴. Фройд (Freud) най-вероятно е бил в течение на диагнозатана Бльорер (Bleuler) отнасяща се до А.Б. Пфистер (Pfister) се енадявал че Фройд (Freud) би могъл да вземе на аналитичнолечение пациента му. Което се случва.11 октомври 1925 Фройд (Freud) му пише :„Много бързо след като изложих плана сиза А.Б., в мен се породи една реакция. Стана мижал за бедното момче; и после той беше попаднална добър момент; може би аз самия бяхпревъзмогнал един пристъп на малодушие.Накратко, аз ви телеграфирах да не предприематенищо все още и се реших да поема най-дългия път, за да пиша на родителите му. Показах семного откровен пред тях, като им изложих два отнай-малко трите мотива, които имах, за да сеоткажа от този пациент : факта __5 н че той има нуждада бъде подчинен на едно постоянно влияние,простиращо се върху бъдещите години и чеможе би аз няма да бъда в състояние да отидадо края ; и страха че състоянието му може давземе един по-сериозен обрат…. Или родителитему го оттеглят веднага, и аз ще съм освободен отедна трудна и вероятно неблагодарна задача; илиако го оставят да продължи, позицията ми ефондаментално засилена и подобрена. Споредзабележките на вашето писмо, коетосвидетелствува за неразбраността на майката,първия изход ми изглежда по-вероятен и не щеизпитам никаква жал. Ще ви държа в течение засъбитията, които предстоят, що се отнася дослучая „А.Б.”Подчертавам условията считани за необходими налечението на младежа предсавящ сериозен психиатричен риск.Интересно е също тяка да констатираме че Фройд (Freud) не седвоуми да влезе в контакт с родителите на пациента и да направиот елемента на тяхнота присъствие критерий за оценяване натерапевтичните възможности.Фройд (Freud) е също така внимателен към това, коетоизпитва той самия, което по-късно ще бъде считано за същественелемент на контра-преноса.На 3 януари той пише :

„Що се касае до А.Б. …, това коетоизпитвам е особено. Убеждението ме че той е награницата на параноидната деменция се засили.Бях много близо да го изоставя отново, но иманещо трогателно в него, което ми пречи да гонаправя; пред заплахата за раздяла той отновостана благ и достъпен, до такава степен, че в тозимомент поддържаме добри взаимоотношения.Силното влошаване, в което също влиза иписмото, което ви е изпратил, трябва без съмнениеда са дължи на факта че аз му съобщих тайната наневрозата му, която вероятно добре съм отгатнал.Първата реакция на това разкритие трябванеизбежно да бъде нарастване на съпротивата.Това, което ме измъчва, в неговия случай, еубеждението че всичко ще свърши мног зле ако незавърши добре. Под това разбирам, че момчето щесе самоубие без да изпита ни най-малко скрупули.Ето защо не ще спестя нищо от това, което бимогло да отстрани този изход.”И също на 14 септември 1926г. :

„Това, което беше неприятно у него, бешеза щастие превъзмогнато; аз наистина изпитахприятелски чувства към него и изглежда че той мисе отплаща със същото. След големи усилия,успях да осветля отделни откъси от историята нанеговото вътрешно развитие и ефекта бешеблагоприятен, както биха могли да го потвърдятродителите му, които го видяха през ваканцията.Външно той са държи все още по един страненначин и е все още делич от нормалността, коетоотговаря на непълността на резултатите ни. Отдруга страна, очевидно е че има при него многопритеснителни черти, сякаш той преминава отобсесивна към параноидна невроза. Идеите, коитому идват и последователността на мислите му сачесто разстроени и можем без много да сенасилваме да дадем на тези симптоми името наналудни идеи. Всеки път когато изпада всъпротива, си казвам че се отнася за шизофрения;когато някакъв елемент е изяснен това лошочувство изчезва. Мисля че ще оставя на странамедицинския проблем на диагнозата и щепродължа да работя върху живия материал.Докато все още проявява извесна податливост ирегистрираме успехи, ще се чувствам оправдан.Чувството че неговата особа си заслужава всичкитези усилия не е второстепенно…”.

След това, в продължение на лечението на този млад мъжФройд (Freud) свидетелства за колебанията си що се отнася додиагнозата, чиято важност не е особено голяма : обсесионелен,параноиден или шизофреник. Изхода на лечението е съмнителен,което не му пречи да го продължи. Неговия собствен контра-пренос е променлив. Например 11 април 1927 :

„Не се спирам на проблема за диагнозана;сигурно е че при него има в изобилиешизофренични черти, без да мога до го отхвърляпоради тази причина още сега. Това върху, коетопочива тази диагноза не е много ясно. Но тазиличност е едно трудно изпитание. В този моментизисквам ожесточено от него преднамерено даустои на фетишистката мастурбация; той не искада повярва че това въздържание ще ни доведе до ие необходимо за напредъка на терапията. От другастрана, поради симпатията, която ме свързва снего , не мога да се реша да го отпратя и дарискувам по този начин един злокобен изход. Такаче продължавам, вероятно той ще ми се изплъзнекогато окончателно прекратя труда си.”И още на 22 октомври 1927г. : „А.Б…притежава безникакво съмнение много параноидни черти – но можем дапродължим работата, не без надежда.” На 28 юли 1928г. Фройд(Freud) пише на майката на А.Б. :

„Нямам право да крия от вас, че диагнозатав случая на вашия син е тази на параноиднашизофрения. Въпреки това вие можете дазабележите, че подобна диагноза няма голямсмисъл и не ни помага да преценимнесигурността, що се отнася до неговото бъдеще.Самият Русо е бил схден случай, не по малкоанормален. Всеки път когато изучавам този анализси казвам, че не е възможно да му се даде нещодруго, което той сам не би могъл да си даде.Директното влияние, което можем да упражнимвърху него има своите лимити. Това, което следвасега отговаря на работата, която се извършвавътре в него, и която не свършва задължително вкрая на шест месеца. Можем да запазим гляманадежда, тъй както и толкова опасения…Естествено, ще бъда много щастлив, ако вие миизпращате новини за него.³⁵”

Анализа на А.Б. продължава още известно време през1930г. По време на тези пет години, той посещава лекциите и сеявява на необходимите изпити за получаване на докторат въвВиенския университет, въпреки че никога не успява да напишедипломната си работа. Анализа свършва когато Фройд (Freud)преценява че продължаването на работата е безполезно,изпращайки го на Рут Мак Брюнсуик (Ruth Mack Brunswick),изразявайки надеждата си, че една психоаналитика ще му бъде впо-голяма помощ³⁶. А.Б. няма никога да разбере това решение итова указание не довежда до никъде. Този пациент се оттегля впсихозата си, слага край на отношенията с родителите си и среща Фройд (Freud) за последен път през 1931г. Фройд (Freud) пледирапред него възобновяванета на взаимоотношенията му с неговитеродители. Според болничното му досие , след едно самотносъществувание, той се завръща към тях. По голямата част отживота, който му остава А.Б. прекарва настанен в психиатричнаболница. Опасенията на Фройд (Freud) се потвърждават, тойправи севиозен опит за самоубийство, който няма фаталнипоследствия.През 1935г. един психиатър от болницата Маклейн(Hфpitale Mclean) пише следната бележка :„Пациентът мисли, че началото наневрозата му се дължи на шока, който е изживялпо времето когато е открил, че жената няма пенис.Той мисли че най-вероятно е открил тованаблюдавайки майка си. Претендира, че за неготова е било такъв шок, че това е предизвикалоневроза. На въпроса кой е източника на тази идея,казва че това е Фройд (Freud). Предполага, че неможе да си спомни шока нито нищо по тозисюжет. При все това го приема за абсолютнодостоверен. Аргументира, че не му е необходимода си спомня че е бил шокиран, за да вярва че товасе е случило, правейки аналогията че не може даси спомни че е роден от жена и въпреки товапрекрасно знае че това е така. Той има чувството,че трябва да анализира ситуацията по-дълговреме, това което с течение на годините прави тукпосредством съчиненията си.” Много психиатри от болницата забелязват, че А.Б. им сеизповядва след всеки епизод на мастурбация. През 1950г., еднаболнична психиатърка донася, че ѐ е разказал с чувството наужас следния спомен : на пет годишна възраст една бавачка гокъпела заедно с двегодишната му сестра. Когато той започнал дапротестира срещу това да бъде сапунисван, бавачката му казалада се успокои, иначе тя щяла да му отреже пениса, тъй както билавече отрязала този на сестра му. Не съществува никаквопредходно съобщение за този спомен.Той има чувството че най- продуктивните и най-интересните години от живота му са тези прекарани близо доФройд (Freud). Умира в течение на седемдесетте години.Фройд (Freud) разсъждава спорд епистемиологиятаприсъща на епохата му, вдъхновена от Лейбниц (Leibniz) : единпроблем трябва да има едно решение или да бъде нерешим. Впоследния случай е безполезно лечението да бъде продължавано.Фройд (Freud) ще повтори с А.Б. същата процедура напрекратяване на лечението както по-рано с „Човека с вълците”(« l’Homme aux loups ») или „младата хомосексуална”. Днес ниеще бъдем много по внимателни що се отнася решението запрекратяване на лечението, което, впрочем, никога не даваочакваните от клинициста резултати и пази своите собствениизненади. Клиничният опит показва, че е по-добре да се оставипациента, психотик или не, свободен в действията си, да прекратилечението и да го възобнови когато той пожелае.

Четвърти етап : възможностите на анализа (1937г.)

Близост между аналитичната мисъл и налудностаТози последен етап в идеите на Фройд (Freud) по темата заанализа на психотични пациенти, започва още през 1922г., стекста му, който се интересува също така от няколко невротичнизащитни механизми в параноята³⁷37. Още през 1914г., в своя текствъвеждащ нарцисизма, Фройд (Freud) създава термина занарцистична невроза, за да посочи меланхолията и параноята,показващ ограничеността на класическата нозография. В тези дватекста от 1924г., които от една страна свързват неврозата ипсихозата, а от друга изучават загубата на чувството задействителност при всяко от тези две заболявания, Фройд (Freud)се връща към своите основоположни схващания от 1914г.Този последен етап е много добре обобщен в двата текстана Фройд от 1937г. : „ Конструкция в анализа” (« Constructiondans l’analyse ») и „Анализ с край и анализ без край”(« Analyseavec fin et analyse sans fin »). Този последния текст е един дълъготговор на обвинението отправено от Ференци (Ferenczi), споредкоето Фройд (Freud) не е анализирал неговия негативен пренос. Отговора на Фройд (Freud) е семпъл : той не го еанализирал тъй като Ференци (Ferenczi) не е представилнегативен пренос. Това е един любопитен аргумент. Също така,този пренос изглежа не е бил манифестиран и в случая на младатахомосексуална. Този, който го предчувства е Фройд (Freud). Привсе това, с Ференци (Ferenczi) той претендира, че само явното еанализуемо. В своя отговор Фройд (Freud) изучава за последенпът въпроса за анализа на психотиците. И този текстпредставлява неговото истинско клинично завещание :

„Аналитичната ситуация се заключава, както знаем, в това че ние се съюзяваме с Аз-а наличноста-обект, за да подчиним неувладенитечасти на неговото То (1), така че да гиинтегрираме всинтезата на Аз-а. Факта че еднотакова сътрудничество системно се проваляпри психотиците дава на нашето разсъждениеедна първа упорна точка (2). Аз-а, с който можемда сключим подобен договор трябва да бъденормален. Но подобен Аз-нормален, както инормалноста изобщо, е една идеална фикция(3). Анормалния Аз, неизползваем за нашитенамерения, не е за съжаление подобна идеалнафикция. Всяка нормална личност е всъщностотносително (умерено) нормална, нейния Аз седоближава до този на психотика в една илидруга част, в по-голяма или по-малка степен, истепента на отдалечаване по отношение на един откраищата на серията и доближаването поотношение на другия временно ще ни служи замярка на тази „ модификация на Аз-а” така неяснохарактеризиран (4)³⁸38 .”Този пасаж от Фройд (Freud) е изключително интересен.

(4) „ Психотиците” и „нормалните” имат много общидопирни точки ;

(3) „Нормалността” е една фикция, „анормалността” ереалност ;

(2) Според моя личен опит, „психотичните пациенти”„сътрудничат” много при тяхното лечение, според размера настраданието им и доверието, което изпитват към аналитика, акотози последния успее да го получи и да го заслужи. А.Б. есътрудничил много с Фройд, до момента на прекъсване налечението от Фройд (Freud).

(1) Термина за „аналитичен съюз” е важен за Фройд(Freud).Фройд (Freud) сравнява психическата активност нааналитика с тази на психотика, след като е изработил еднавъзлова теория за психоаналитичния прием на психозите, коятоустановява че всяка налудност и всяка халюцинация притежаваедна ядро от истина, което е важно да се открие. От другастрана, можем да открием тази теза при Сериьо (Sйrieux) иКапгра (Capgras). Но Фройд (Freud) говори за историческаистина, докато психиатрите говорят за ядро нафеноменологичната истина³⁹39.

Що се отнася до мисълта на аналитика, едно първо припомняне : Фройд (Freud) разглежда като„конструкции”, всичко което аналитика мисли по отношение напациента и всичко, което му комуникира. Така „интерпретация”заслужава по-скоро името „конструкция”. И продължава :„Налудностите на болните, ми изглеждат като равнозначни наконструкциите, които ние градим в психоаналитичното лечение,опити за обяснение и за възстановяване…⁴⁰”. Налудност ианалитична мисъл се различават еднствено във финала на тяхнатаработа : налудноста, от етюда върху Шребер (Schreber) считана заопит за оздравяване, завършва с едно ново изтласкване или съсзасилване на съществуващото изтласкано и по този начин сепроваля в усилията си. Аналитичната мисъл завършва свръщането на изтласкания материал, правейки по този начиндостъпна „една изгубена част от изживяната история”.

Може би, формулирано от друга гледна точка : параноякаима право що се отнася до всички детайли и греши що се отнасядо ансамбъла. Психоаналитика, от своя страна, има право що секасае до ансабъла ако и да греши понякога в детайлите.Ето че психозата, отдалечена за кратко време отпсихоанализата, сега се намира в центъра ѐ. Това определятеорията и практиката на психоанализата след Фройд (Freud),особено с Мелани Клайн (Melani Klein)и Лакан (Lacan). Изследователи и клиницисти твърдят, че Фройд (Freud) нее вярвал във възможноста за анализ на психотиците. Мисля чепоказах, че това твърдение е невярно. Изледователи иклиницисти мислят че още могат да поставят непромукаемиграници между психоза и „нормалност”. Коректното прилагане на методите на теоретичното изследване, допълнени отклиничният опит, показват обратното.

Луиз Едуардо Прадо де Оливейра

(Luiz Eduardo Prado de Oliveira)

Психоаналитик, Професор в Катедрата по Психология, Факултет Виктор Сегален (Victor Segalen)

Библиография

Bolkosy, S., (1982), « The Alfa and Omega ofPsychoanalysis : reflection on Anna O. and Freud’s Vienna,Psychoanalytic Review, 69: (1) 131-150.

Forrester, J., and Cameron, L., (1999), « “A Cure with adefect”: A previously Unpublished Letter by Freud concerning “AnnaO.”», International Journal of Psycho-Analysis, 80: (5) 929-942.

Hйrodote, Enquête I, Histoires de Crésus et de Cyrus, EditionsPaleo, 2005, pp. 256-257, traduit par Larcher.

Franco, S. G. et Wondracek, K., « Freud e o caso AB : entre aesperanзa e a ruнna », Revista latinoamericana de psicopatlogiafundamental, v. 10, n° 4, dezembro de 2007, Associação Universitariade Pesquisa em Psicopatologia Fundamental.

Freud, S., (1887-1901), La naissance de la psychanalyse, Puf,1969, p. 100, traduit par A. Berman.

Freud, S., (1887-1904), The Complete Letters to WilhelmFliess, The Belknapp Press of Harvard University Press, Cambridge,Massachusetts and London, England, 1985, traduction de J. M.Masson.

Freud, S. et Breuer, J., (1893), Études sur l’hystérie, Paris, Puf,1971, p. 15, trad. A. Berman.

Freud, S. (1913), “Sur l’engagement du traitement”, O. C. XII,Puf, 2005, pp. 164-165, trad. J. Altounian et collaborateurs.

Freud, S. (1915), “L’Inconscient”, O. C., XIII, Puf, 1988,traduction de J. Altounian et collaborateurs.

Freud, S. (1920), « De la psychogenиse d’un casd’homosexualitй fйminine », OC, XV, traduction de J. Altounian etcollaborateurs.

Freud, S. (1922), « Sur quelques mйcanismes nйvrotiques dansla jalousie, la paranoпa et l’homosexualitй », Névrose, psychose,perversion, Puf, 1973, traduction D. Guйrineau.

Freud, S. (1925), Sigmund Freud présenté par lui-même,Gallimard, 1984, traduction de F. Cambon.

Freud, S. (1933), Nouvelles conférences d’introduction à lapsychanalyse, Gallimard, 1984, traduction de R.-M. Zeitlin.

Freud, S. (1937), « L’analyse avec fin et l’analyse sans fin »,Résultats, idées, problèmes, II, Puf, 1985, traduction J. Altounian etcollaborateurs.

Freud, S. (1937), « Constructions dans l’analyse », Résultats,idées, problèmes, Puf, 1987, traduction de E. R. Hawelka etcollaborateurs.

Gay, P., (1988), Freud, Une Vie, Hachette, 1991, traduction de T.Jolas.

Kahlbaum, K.-L., Die Gruppierung der psychischenKrankheiten und die Einteilung der Seelenstörungen. Danzig, 1863.

Lasиgue, C.-E. Des hystériques périphériques, Archivesgйnйrales de mйdecine, Paris, 1878, 1: 641-656.

Lynn, D., « Freud’s Analysis of A.B., a Psychotic Man, 1925-1930, Journal of the American Academy of Psychoanalysis, 1993, 21(1):63-78.

Pontalis, J-B., Perdre de Vue, Gallimard, 1988

Prado de Oliveira, Schreber et la paranoïa, le meurtre d’âme,L’Harmattan, 1996.

Prado de Oliveira, Freud et Schreber, les sources écrites dudélire, entre psychose et culture, Erиs, 1997.

Prado de Oliveira, « Le contre-transfert et les origines de latechnique analytique », in S. de Mijolla-Mellor, Les femmes dansl’histoire de la psychanalyse, L’Esprit du Temps, 1999.

Prado de Oliveira, “Little Jeremy’s Struggle with Autism,Schizophrenia and Paranoпa”, International Forum of Psychoanalysis,1999, 8:172-188.

Prado de Oliveira, « The Unconscious, between Freud andTausk », Freud for a Modern Reader, London, Whur Books, 2006,edited by R. Perelberg.

Prado de Oliveira (traduction), « L’analyse par Freud d’unhomme psychotique, A.B., entre 1925 et 1930 », Filigrane, Quйbec,vol. 16, n° 1, 2007

Rieder, I. et Voigt, D., S. Csillag, Homosexualité chez Freud,lesbienne dans le siècle, EPEL, 2003, traduction de T. Gindele.

Sйrieux, P. et Capgras, J., Les folies raisonnantes, le délired’interprétation, Fйlix Alcan Editeur, 1909. Repris dans Analectes,Thйraplix, sans date.

Strachey, J., et collaborateurs, « Editors Introduction », Studies onHysteria, SE II (1893-1895), The Hogarth Press and The Institute of Psycho-Analysis, 1955.

pradodeoliveira@free.fr__